PISA 2025: какво измерват резултатите и какво не казват

Какво измерва PISA и какво не измерва

PISA оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията си в реални ситуации, а не усвояването на националните учебни програми (Министерство на националното образование на Франция, септември 2026 г.). Цикълът 2025 беше посветен на науките.

Според Министерството на националното образование на Франция в изследването са участвали 6 501 ученици на 15 години, в 302 училища, избрани на случаен принцип. Резултатите са колективни: без индивидуални оценки на учениците и без класация на държавите. Резултатите имат и доверителни интервали: по науки 483 точки на Франция не се различават от резултатите на дванадесет държави от ОИСР; четиринадесет се представят по-добре (DEPP, информационна бележка № 26.39, септември 2026 г.).

Франция: три средни резултата и низходяща траектория

Трите френски резултата са близо до средното за ОИСР (482, 463 и 461), но всеки има своята история. Науките остават почти стабилни от 2022 г. (минус 4 точки) и спадат с 12 точки от 2015 г. Математиката губи 16 точки за три години, след 21 точки между 2018 и 2022 г.; четенето, 18 точки за три години, след 19 между 2018 и 2022 г. (DEPP, информационни бележки № 26.39 и 26.40).

Движението надхвърля Франция: при постоянен обхват от 24 държави от ОИСР средните резултати спадат с 11 точки по науки, 26 по математика и 31 по четене от 2015 г. (досие за пресата на министерството). Френският спад е по-бърз по математика (16 точки срещу 9 от 2022 г.), с осем загубени места според министерството (досие за пресата).

Разпределението се деформира: 33 % от учениците са под ниво 2 по четене, 36 % по математика, 26 % по науки; най-добрите по четене падат от 7 % на 4 % за три години (DEPP, информационни бележки № 26.39 и 26.40).

Япония, Естония, Корея, Канада: сравнение с уговорки

Четири системи са начело, над средното за ОИСР и в трите области (точки по науки, математика и четене; OECD, 8 септември 2026 г.):

ОИСР причислява тези четири системи към онези, които съчетават резултати, приобщаване и слабо влияние на социалния произход: под 10 % от вариацията по науки се обяснява със социално-икономическия статус (доклад на ОИСР, том I). Франция е на другия полюс, със 100 точки разлика между най-привилегированите и най-непривилегированите ученици по науки, срещу 85 средно за ОИСР (DEPP, информационна бележка № 26.39).

Сравнението има и капани, които ОИСР документира: тези четири държави губят също 12 до 17 точки по четене от 2022 г.; Канада носи звездичка заради отклонение в извадката; а означението B-S-J-Z (Китай) с 597 точки покрива четири провинции, не държава.

• Япония: 538, 525 и 503; 89 % на ниво 2 или по-горе по науки.
• Естония: 527, 508 и 499; 13 % най-добри по математика.
• Южна Корея: 526, 522 и 501; 23 % най-добри по математика.
• Канада: 510, 485 и 490; 84 % на ниво 2 или по-горе по науки.

Какво не казва едно средно

Резултатът не е чиста способност. Термометърът на усилията дава 6,4 от 10 във Франция, срещу 7,2 средно за ОИСР, и е слабо свързан с резултата: 450 точки при средно усилие по четене, 447 при силно усилие (DEPP, информационна бележка № 26.40).

Контекстът също тежи: социално-икономическият статус обяснява 14 % от вариацията на френските резултати по науки, срещу 12 % средно за ОИСР (странов доклад на ОИСР за Франция). А средното за ОИСР зависи от обхвата: спадът на четенето от 2015 г. е 28 точки при настоящите членове, 31 при постоянен обхват от 24 държави (доклад на ОИСР, том I). Франция изпълнява всички критерии за качество на ОИСР (странов доклад за Франция).

Какво може да направи едно училищно ръководство

PISA описва система, не училище. Три сигнала обаче засягат решения, вземани на място.

Четенето е най-измеримата площадка: един ученик от три под ниво 2 и спад, при ОИСР, съсредоточен в сложните задачи, например да се сравнят няколко източника или да се оцени информация. Националните оценявания и тестът за позициониране в първата година на гимназията проследяват тези умения; списъците за четене на министерството, от ваканцията Toussaint 2026 г. (досие за пресата), дават проста опора.

Екраните са въпрос на вътрешен правилник: там, където телефонът е забранен, декларираното разсейване пада с около 13 % (странов доклад на ОИСР за Франция), но само 27 % от френските ученици са в такова училище, срещу 49 % средно. Законът разширява забраната до гимназиите и изисква всеки училищен проект да уточни правилата си за използване на цифровите технологии (досие за пресата).

Връзката със семействата: 49 % от френските ученици казват, че родител се интересува всяка седмица от това, което учат, срещу 58 % средно за ОИСР, а ОИСР свързва този обмен с разлика от 26 точки по науки при сходна социална среда (досие за пресата). PISA поставя националната рамка, с обявена цел от 20 точки до 2029 г. (досие за пресата); решенията се основават на местните данни.